Цел на проекта

Натура 2000 е стратегия за изграждане на Европейска екологична мрежа, разработена на базата на препоръките на Дейвид Причард – експерт по международно законодателство към Кралското дружество за защита на птиците във Великобритания и залегнали в Директивите на ЕС и др.международни споразумения за опазване на застрашените видове и местообитания.

Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 има за цел да гарантира дългосрочното запазване на типове природни местообитания и популации на видове, които са с европейска значимост, т.е. „поддържане и/или възстановяване на благоприятния естествен район на разпространение на типове природни местообитания и популации на видове” – чл.3 от Директива 92/43. Тя включва специални защитени райони, определени от страните-членки на Европейския съюз (ЕС), съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици. Обект на защита по двете директиви са около 140 природни местообитания и над 600 вида растения и животни със значение за ЕС. Страните членки, както и присъединяващите се държави, са длъжни да установят разпространението на тези местообитания и видове в своите територии и да поставят част от тях под защита, да ги управляват с цел запазване и устойчиво ползване. На 01.10.2002 г. в България стартира Проект “Опазване на видове и местообитания в България: сближаване с ЕС”, финансиран от програма DANCEE на Датското Министерство на околната среда, за да подпомогне Национална Служба за Защита на Природата, МОСВ при изграждането на мрежата от защитени зони НАТУРА 2000 в България, тъй като МОСВ е държавният орган в България, който fотговаря за изграждането на екологичната мрежа в България. Друг проект започна в началото на 2005г.- "Изграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000 в България". Той е разработен в съзвучие с приоритетните дейности от Националния План за опазване на биологичното разнообразие и за негов краен срок е определен 31.12.2009г. Като страна членка на ЕС България трябва да се придържа към законодателството на Европейския съюз, включително и Директиви 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици. В изпълнение на изискванията на Европейската Съюз към датата на присъединяване (31.12.2006 г.) България е представила пред Европейската Комисия списък на българските места, които да бъдат включени в Европейската мрежа от защитени зони НАТУРА 2000, предназначена за защита на видове и местообитания, описани в приложенията на директивите. През 2007 г. започна процесът на обявяване на предложените за защитени места по Директивата за защита на дивите птици. Това става със заповед на министъра на околната среда и водите. Този процес за местата за птиците започна през 2007 г., а за местата за опазване на местообитанията след одобрението им от Европейската комисия, т.е. след 2 или 3 години – 2009-2010г. За местата по Директивата за запазване на природните местообитания предстои преглед от страна на ЕК за степента на участие на всеки хабитат и всеки вид в предложената от страната мрежа. Този процес продължава до 3 години и едва след окончателното одобрение на списъка от ЕК може да се пристъпи към обявяване на местата.

Принос на България към Европейската екологична мрежа НАТУРА

2000 Междувременно покритието на националната мрежа НАТУРА 2000 за страните членки на ЕС към днешна дата е средно 18 % от териториите им, а в страните особено богато биологично разнообразие процента е много по-висок. България е една от най-богатите на биологично разнообразие в Европа държави. Европейската комисия е възприела, че е необходимо всяка страна да съхрани, чрез включване в Натура 2000 около 20% от националната площ. Като принос за Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, страната ни трябва да защити над 80 типа хабитати, както и най-важните местообитания на 100 вида растения и 226 вида животни, определени от европейските директиви. Проектът, финансиран от DANCEE прогнозира, че мрежата НАТУРА 2000 в България трябва да покрива приблизително 34% от територията на България.

Управление на защитените зони по НАТУРА 2000

В България управлението на защитените зони ще бъде ангажимент на собственици и ползватели чрез разработените за целта Планове за управление. Управлението ще се координира и контролира от МОСВ. Дългосрочното опазване на ценните местообитания и видове в зоните по НАТУРА 2000 ще става чрез стимулиране на такива земеделски и горскостопански практики, които опазват или поддържат типовете местообитания и видове в добро състояние. Мерките могат да включват също и ограничаване на някои дейности, които биха увредили значително тези местообитания и видове. Въпреки това, съгласно Закона за биологичното разнообразие, собствениците, местната власт и други заинтересовани страни ще имат възможност в рамките на обществени дискусии да изразят своето съгласие или несъгласие с предложенията за евентуални забрани на дейности в защитените по НАТУРА 2000 места. Инвестиционни намерения, планове и програми, засягащи НАТУРА 2000 места ще се одобряват или не на базата на оценка за степента на въздействие върху ценните местообитания или видове, предмет на опазване в дадената зона, както това е и в момента. При определяне на режимите в защитените зони по НАТУРА 2000 ще се вземе предвид местният интерес, като основният принцип ще бъде да се съвместят целите на опазване на биологичното разнообразие с програмите за развитие на съответния район. Представителите на противниците на този проект поискаха изключване на частните земи от НАТУРА 2000, което не е възможно, защото местата по НАТУРА 2000 са определени на базата на научни критерии, след като екип от учени в продължение на две години обследва територията на цялата страна и идентифицира ценните видове и площите, на които те са разпространени. Тези критерии са зададени от Европейската комисия и са единни за всички страни- членки на ЕС. Но тъй като повече от половината от земите, които ще попаднат в Натура 2000 като защитени зони, ще са земеделски земи, се предвижда компенсиране на стопаните им, включително и чрез директни плащания от ЕС. От друга страна ако България не включи всички територии, които отговарят на изискванията на програмата, тя може да бъде наказана от Европейската комисия. Такъв случай вече има - Еврокомисията започна наказателна процедура срещу Полша, именно за неспазване на задълженията й по Натура 2000. Трябва да бъде подчертано, че включването на земи в екологичната мрежа не променя собствеността им. Няма изрични забрани за строителство или други видове дейности. На проектите в места по НАТУРА 2000 ще се прави специфична оценка за въздействието, което биха оказали върху опазвания в защитената зона вид. Това ще става в рамките на сега действащите процедури по ОВОС и екологична оценка. И сега всеки проект минава през такива оценки. Няма изрични забрани за строителство, проектите ще се оценяват и ще се строи по правила, което е в интерес и на самите инвеститори, защото няма да се допускат нерегламентирани дейности и презастрояване.

Какви мерки се предвиждат за започнало вече строителство в потенциални зони по НАТУРА 2000? – е често задаван върпос, чийто отговор е:

Ако строителството е започнало при спазването на изискванията в националното ни законодателство, не би трябвало срещу него да се предприемат някакви мерки. Възможно е обаче, ако строителството е свързано със значително увреждане на защитените видове в потенциална територия от НАТУРА 2000, то да бъде подложено на оценка на степента на това увреждане. Европейската практика показва, че са много редки случаите, когато се е наложило ревизия или отмяна на издадени вече разрешителни и в последствие спиране на започнало вече строителство. В защитените зони не е задължително да се въвеждат специални режими по строителство и ползване на ресурси, но ако се въведат те ще се отнасят само до конкретно местообитание или вид, които са предмет на опазване. Тотални забрани за строителство, не следва да се въвеждат за зоните от НАТУРА 2000. В тях би могло да се въведе забрана за определен тип строителство само ако е ясно, че то ще унищожи или значително ще увреди предмета на защита – например, строителството на ВЕЦ може да унищожи крайречните типове гори, ако те са посочени като предмет на опазване.